 |
| В началото беше автобуса... |
|
 |
| Първата спирка - Белград. На крепостния хълм Калемегдан е чудесно да дочакаш залеза. Обстановката, хората - всичко е чудесно! |
|
 |
| Влюбена двойка гледа залеза от крепостните стени... |
|
 |
| По-надолу в пълен контраст с обстановката иа изложени интересни образци на военна техника от изминалите (и дано незавръщащи се) световни войни. |
|
 |
 |
| Крепостта е осветена много красиво нощем! |
|
|
 |
| Потеглянето ни съвпадна с лунното затъмнение! |
|
 |
| Не следващия ден сме в Словения. След като разгледахме уникалната пещера Постойнска яма, разпуснахме из столицата Любляна. |
|
|
 |
| Богдан се бори с автомата за ядки :) |
|
 |
| В града се смесват грандомански здания от соц-периода... |
|
 |
| И активно ново строителство, но не в познатият ни "черноморски" стил... |
|
 |
| След упорито търсене успяхме нда намерим дупка на асфалта - на една алея в парка Тифани. |
|
|
 |
| Ето ни на изходния пункт. Естествено предстои нощувка, но всички се разхождат за да се насладят на гледката към 1100 метровата отвесна стена на словенския първенец Триглав. |
|
 |
| Ето я и уютната постройка, където сме настанени. |
|
 |
| На следващата сутрин сме готови за път. |
|
 |
| Минаваме покрай огромния карабинер - паметник на словенски партизани (тук не бутат мавзолеи, а правят туризъм и съответно пари от това). |
|
|
 |
| И се почва едно качване... |
|
 |
| Тук на 1200 метра е като у нас на 2500! |
|
 |
| Започва преминаването на единствения малко по-сложен пасаж. |
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Колкото и да е необичайно, тук алпийските козирози се разхождат почти като домашни животни. Разселени изкуствено и явно се чувстват доста комфортно. Липсата на какъвто и да е страх показва, че тук няма кой да стреля по тях, както в някои наши планини... |
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Продължаваме сред все по-алпийски панорами... |
|
 |
| Стигаме подножието на Триглав. Малките точки в десния край на снимката са туристи, хванали последния влак да качат върха по светло. |
|
|
 |
| Е, това не се отнася за някои местни обитатели, които качват върха за има-няма 15 минути. |
|
 |
| Използваме последните слънчеви лъчи за да направим няколко панорамни снимки около хижата. |
|
|
 |
| По време на привечерната ни разходка намираме интересен мъх във формата на дърво. Естествено го засаждаме, защото тук ратителността е доста оскъдна. |
|
|
 |
| Вечерта разпускаме в столовата... |
|
 |
| Скоро другите ни изкарват за да снимаме страхотния залез! |
|
|
 |
| Ето го и денят "Х". Започваме изкачването на върха! |
|
|
|
 |
| ТРИГЛАВ - 2864м. Времето не се нуждае от коментар! По-хубаво и ясно време просто не можем да си пожелаем! |
|
 |
| Народа снима и гледа, снима и гледа... |
|
 |
| Вижда се чак до Австрийските алпи... |
|
|
 |
| Станичевия заслон под върха - убежище за крайни случаи... |
|
 |
| Хайде сега обратно надолу! |
|
 |
| На слизане за разнообразие минаваме през "дом Планика" ("планика" на словенски е еделвайс). |
|
 |
| Ето такива са маршрутите в района. Даже според някои "твърде много екипирани". |
|
|
|
|
 |
| Намираме и една преспа, където някои се опитаха не особено успешно да се попързалят :) |
|
|
|
 |
| След кратка обедна почивка хукваме на разходка из района. И отново се натъкваме на козирози... |
|
 |
| За обектите в разходката се двуумим между връх Цмир, по който се отива оттук... |
|
 |
| ... и Бегунски връх, на който спира избора ни. |
|
 |
| И отново козирози... |
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Следобедната разходка продължава с още върхове! |
|
|
 |
| Финала на "върховия" маратон е на връх Рж (не Ръж, а Рж) малко преди да пуснем челниците! |
|
|
 |
| Ден за заминаване. От една страна ни е тъжно, а от друга с нетърпение чакаме езерото Блед и Венеция. |
|
 |
| "Какво зяпате бе? Не сте ли виждали овца да се храни?". |
|
 |
| А ето и прочутия от някои реклами мармот. Както се вижда - НЕ ЗАВИВА ШОКОЛАД! |
|
 |
| По скоро гледа лудия водач, който подобно на Винету се промъква пълзейки между храсти и камъни, за да достави на групата снимка отблизо. |
|
|
 |
| След като бе разкрит входа към жилището на мармота, водача трябваше да чака притихнал над 15 минути, докато любопитния собственик боязливо се подаде и бъде хванат в крачка. но пак не завива шоколад. Може би вътре в дупката? |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
