ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ    
ЗА НАС    
КОНТАКТИ    
СНИМКИ    
ЕРАЗЪМ+    
COVID -19    
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ - БЮРО РАДЕЦКИ ООД
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ - ЕВРОКОМПАС ЕООД
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ
НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ОТ ВАС
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
ПЛАЩАНЕ и БАНКОВИ СМЕТКИ
ЕКИП
ТИХОМИР ДИМИТРОВ
ИЗБРАНО ОТ ЕКСКУРЗИИТЕ
СНИМКИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ
ПОКАНА за участие в курсове за квалификация
ОП Иновации и конкурентоспособност - BG16RFOP002-2.073
Подкрепа на микро и малки предприятия - БЮРО РАДЕЦКИ ООД - Договор №BG16RFOP002-2.073-14867-C01
Обща стойност: 3799,00 (3229.15 европейско и 569.85 национално финансиране)
ОП Иновации и конкурентоспособност - BG16RFOP002-2.073
Подкрепа на микро и малки предприятия - ЕВРОКОМПАС ЕООД - Договор №BG16RFOP002-2.073-14865-C01
Обща стойност - 10 000 лева (8500 европейско и 1500 национално финансиране)
НАКЪДЕ В СЪБОТА И НЕДЕЛЯ
КАКВИ ПРЕХОДИ
КУРСОВЕ И ОБУЧЕНИЯ
по планинарство
ПЛАНИНИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
ПЛАНИНИТЕ ПО СВЕТА
НАКЪДЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ
КАКВИ МАРШРУТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
ЗИМНАТА ПЛАНИНА
СКИ - ТУРИНГ
ВИА-ФЕРАТИ
в България и по света
ОКЕАНИЯ
НАУЧНОПОПУЛЯРНИ
ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ
изкачвания и траверси
ВОДОПАДИ И КАНЬОНИ
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
НОЩНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
ЗА УЧЕНИЦИТЕ
ПЛАНИНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ
ДЕТСКА ПЛАНИНАРИЯ
ЕКСКУРЗИИ
КОНГРЕСЕН ТУРИЗЪМ
.
НОВА ГОДИНА
.
ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ покриват световни стандарти в проект по програмата ЕРАЗЪМ+
COVOD-19
ЕДНОДНЕВНИ
ДВУДНЕВНИ
ТРИДНЕВНИ
ЛЕКИ
ДИНАМИЧНИ
ТРУДНИ
ЕКСТРЕМНИ
ОЛИМП
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
ПРОКЛЕТИЯ (Динарски планини)
ДУРМИТОР (Динарски планини)
КАРПАТИТЕ
АЛБАНИЯ
БОСНА И ХЕРЦОГОВИНА
ГЪРЦИЯ
ГЪРЦИЯ - ПЛАНИНИТЕ НА ОСТРОВИТЕ
КОСОВО
МАКЕДОНИЯ
РУМЪНИЯ
СЛОВЕНИЯ
СЪРБИЯ
ТУРЦИЯ
ЧЕРНА ГОРА
ХЪРВАТСКА
АМЕРИКА
АКОНКАГУА - първенецът на Америка
КУБА - Сиера Маестра (Пико Туркино - 1974) и националните паркове
ПЕРЛИТЕ НА ВЕНЕЦУЕЛА
ПЕРУ
АФРИКА
АТЛАСКИТЕ ПЛАНИНИ
КИЛИМАНЖАРО
СИМИЕМ
МАУНТ КЕНИАН
АЗИЯ
АРАРАТ
ЕРДЖИЕС
ЕВРОПА
ОЛИМП
АЛПИТЕ
КАВКАЗ
ЮЛИЙСКИТЕ АЛПИ
ПИРИНЕИТЕ
КАРПАТИТЕ
ТАТРИТЕ
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ
ОСТРОВ МАДЕЙРА
СИЦИЛИЯ
КОРСИКА
САРДИНИЯ
ИСЛАНДИЯ
РУСИЯ
ОКЕАНИЯ
3-ти март
26-30 април - Великден
1-ви май
6-ти май - Гергьовден
24-ти май
6-ти септември
22-ри септември
Коледа
Нова година
ЗА НАЧИНАЕЩИ
ЗА СРЕДНО-НАПРЕДНАЛИ
ЗА НАПРЕДНАЛИ
ЗА ОПИТНИ
РИЛА
ПИРИН
РОДОПИ
СТАРА ПЛАНИНА
СРЕДНА ГОРА
ПЛАНИНИТЕ ОКОЛО СОФИЯ
ПЛАНИНИТЕ НА КРАИЩЕТО
ОСОГОВО
БЕЛАСИЦА
СЛАВЯНКА
ОГРАЖДЕН-МАЛЕШЕВСКА- ВЛАХИНА
СТРАНДЖА И САКАР
ВИТОША
ПРЕХОДИ СЪС СНЕГОХОДКИ
ПРЕХОДИ СЪС СКИ – ски туринг
ДИНАМИЧНИ ЗИМНИ ПРЕХОДИ
ТРУДНИ И ЕКСТРЕМНИ
ВСИЧКИ ЗИМНИ
ЕКСТРЕМНИ ПЛАНИНСКИ МАРШРУТИ
БИВАЦИ и ОЦЕЛЯВАНЕ
СКАЛНИ МАРШРУТИ
ЕКСКУРЗИИ в СТРАНАТА
ЕДНОДНЕВНИ
ДВУДНЕВНИ
ТРИДНЕВНИ
Възрастова група 1-3 клас
Възрастова група 4-6 клас
Делови пътувания в страната и чужбина
Организация на конференции, семинари, кръгли маси
Обучения
За проекта



 


26 Септември 2012
ДОЛОМИТИТЕ 2012

25 Септември 2012
КАРПАТИТЕ - МОЛДОВЯНУ и НЕГОЮ 2012

06 Август 2012
ФРЕНСКИТЕ ВОГЕЗИ, БАВАРИЯ И ТИРОЛ

06 Август 2012
ДУРМИТОР 2012

19 Май 2012
КАНАРСКИ ОСТРОВИ 2012






НАЧАЛОновиниДОЛОМИТИТЕ 2012


ДОЛОМИТИТЕ 2012



  26 Септември 2012 г.

И този път Любляна ни посрещна с хубаво време, градски музиканти и оживени крайречни кафенета. Няколко улични оркестъра от български улични музиканти обикаляха от заведение на заведение и из центъра на словенската столица се носеше „Еленино хоро”, „Македонско девойче” и други, допринасяйки за интернационалната атмосфера на града. Вечерта се запасихме с провизии и си сготвихме в кухнята на хостела.
-Багажа готов ли е? Забравя ме ли нещо?
Всеки трескаво пренареждаше раницата – предстоеше ни първата среща с Доломитите и най-високият на планината в масива на Мармолада – Пунта Пеня. Но, всичко по реда си! Първата ни цел беше малка сладкарница с италиански сладолед и след няколко порции можехме да потеглим. Магистрали..Междуградски пътища.. Последни серпентини на планинският път ни отведоха до язовирната стена на Лаго Федаиа. Тук се натоварихме на тесните единични „кабинки” на лифта които персонала на лифта смело експлоатираше като двойни. На север времето беше приказно.... От всякъде назъбени планински масиви – Групо ди Села, Тофане, Кристало....Само над нашите глави, някъде високо ледника над заслон Пиан дей Фиакони, тегнеха тежки облаци. Атмосферата в заслона трудно може да се опише – миризма на щрудел и гулаш, саксии с еделвайси по масите и огромни прозорци с вече познатата гледка... Следобеда беше предвиден за разходка в свръзка по ледника с пикел и котки. Наглед равен и лесно проходим ледник ни посрещна с противен ситен дъждец. Няма по гадно нещо от това да се екипираш под дъжда! След като е екипирахме обаче, като по сигнал слънцето изгря, небето се изчисти и имахме достатъчно време да се пързаляме по ледника на воля, за да тренираме самозадържане. Залеза над Доломитите посрещнахме с питие в ръка от терасата на заслона и след това – по леглата... А, и в 6 с раниците на закуска!
И отново екипиране – котки, пикели ,въжета. Тази сутрин атмосферата беше изключително нестабилна - ниските дъждовни облаци идващи от север поглъщаха масив след масив и се насочваха към нас. Дали щяхме да ги изпреварим? Взехме ледника на един дъх, но уви! Точно когато достигнахме виа фератата бурята ни застигна – вятър и мъгла, както се казва, само дето имаше и дъжд, доста дъжд. И отново късмет – в момента в който излязохме на ръбчето преди върха, небето си изясни и на север пак блеснаха познатите вече върхове. Освен снимките до кръста на най-високият връх на Доломитите, посещението на Мармолада не може да мине и без време за кафе или чай в едноименният заслон само на няколко метра от върха. Слизането беше с гледки и чак някъде в началото на ледника срещнахме първите свръзки тръгващи нагоре. Хапнахме на бързо на заслона, спуснахме се с лифта и се отправихме към нашият дом за следващите няколко дни. Настанихме се в луксозна вила – 4 звезди, където освен със стаи двойки разполагахме и фитнес, солариум, басейн, а любезната ни домакиня всяка сутрин се грижеше да не останем гладни на закуска.
И отново – раници, инвентар.. Тази сутрин обаче се отправихме към нещо съвсем различно – виа фератите на масива Кристало! Подхода към тях беше отново с лифт и явно беше традиция в тази планина всички лифтове да са най-разнообразни по форма. Кабинките на този тук бяха нещо средно между висящи „ковчези” и космически капсули. Първата ферата за деня беше „Бианчи”, свързваща заслон Лоренци с Чима ди Мецо. Започнахме с тясна пътечка която премина в въздушно ръбче осеяно с множество скални игли. Пътеката вървеше ту надолу – в почти отвени улеи, ту се изкачваше по напълно отвесни скални игли и връхчета. На места имаше железни стълби, на места метални въжета. Спиращите дъха гледки обаче бяха навсякъде – пропасти, зъбери, от време на време мъгла и разкъсани облаци, а в далечината – отново скални масиви, един от друг по примамливи – Крода роса, Тре Чиме ди Лаваредо, Тофане... На най-високата точка на Чима ди Мецо се гонеха разкъсани облаци и след кратка почивка и снимки тръгнахме надолу. Имахме късмет и с малко по ранно тръгване по фератата избегнахме почти целият „насрещен трафик” От заслон Лоренци поехме в противоположна посока към фератата Ивано ди Бона. На най- атрактивната част от нея – висящият 27-метров мост Понте Кристало, трябваше да почакаме докато минем но гледките от най-високата точка на фератата си заслужаваха и ходенето, и чакането. Бяхме решили да прекараме следобеда в Кортина Д’Ампецо и да разгледаме и понапазаруваме екипировка. Но каква беше изненадата ни когато установихме, че вместо средище на планинари и алпинисти, най-известния курорт в планината, всъщност е модната столица на Доломитите! Armani, Mango, United Colors of Benetton….Най-ценното се оказа тиролското плодово кисело мляко произвеждано в района 
Беше топло още от сутринта, но с нетърпение тръгнахме към Тре Чиме ди Лаваредо – символ на Доломитите, мечта и предизвикателство за всеки алпинист и цел на нашата разходка. Паркинга още от ранна утрин беше претъпкан с коли и безкрайни върволици народ се отправяха по панорамният кръгов маршрут около Трите Чими. Грандиозна е гледката от долу, към тези гиганти. Северните им стени никога не се огряват от слънцето и са с обратен наклон – добре че щяхме само да се разхождаме около тях. На заслон Локатели спряхме за обедна почивка и се изтегнахме на зелените поляни около езерото Лаго дел Пиани. Удоволствието не трая дълго – жегата ставаше все по непоносима, което ни принуди да търсим спасение някъде другаде. Беше най-горещият ден в Доломитите от 15 години насам – 30 градуса! Довършихме трека около Чимите и следобед посетихме Брунико и замъка на Меснер. Вечерта трябваше да стягаме багажа, защото на следващият ден ни предстоеше дълго пътуване и интересно изкачване...
Всички от групата бяха ходили във Венеция, и пожелаха да прекараме един ден повече в планината. До последно пазех в тайна кой е избраният за изкачване връх, но деня дойде. Наша цел беше Мангарт. Алпийският красавец се издига в Юлийските алпи на границата между Италия и Словения. Атрактивен асфалтов път води до подножието на върха от където поехме по един от най-интересните туристически маршрути към най-високата му точка – Словенският. Виа фератата минава през почти отвесен кулоар на западната стена на върха. Духаше доста поривист вятър и вълмата прехвърчаща мъгла правеха изкачването доста интересно. От време на време под нас се разкриваха отвесите на стената и в далечината най-източните върхове на Доломитите. Последната част на пътеката хвана по широко ръбче и след 2 часа бяхме на върха. Облаците се разбягаха и Юлийските алпи ни показаха една от най-красивите си панорами!. Пред нас бяха Яловец и Велики Канин, малко по далеч се виждаше Присойняк, а в далечината Триглав и Шкрълатица. В долините се извиваха ниски мъгли, а около кръста на върха се изви хубаво тракийско Бачковско хоро.

Къде ще играем хоро следващият път?


Снимки и видео с хорото може да видите в „Снимки от последните екскурзии”


Емил Енчев

всички новини »





www.buro-radetsky.bg © 2021 Всички права запазени. Дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават