 |
| 5 декември, неделя. Прогнозите са "планината ни мрази" (изказване на известен водещ на прогнозата на времето по известна телевизия). Ние пък мразим да мразим планината. И вярваме, че и тя не ни мрази! |
|
 |
| Сняг и облаци покриват склона на връх Чепън, в източния край, на известното било на Чепън планина. |
|
 |
| Излизайки горе ни подема леден вятър, който ни принуждава да се пакетираме с всичко налично. |
|
 |
| Въпреки всичко след 30-тина минути достигаме върха! |
|
 |
 |
| Очевидно продължаването по самото било не би ни донесло панорами. Тогава предприеме тактичска маневра. |
|
 |
| Обратно долу. Отстъпление? Неее. Просто консултация с метеоролога, вездесъщия Н. ( да не споменавам Името Негово напразно). |
|
 |
| Бърза транспортна акция с чакащия ни напразно от другата страна на планината бус води до топъл чай и пастички в Драгоман. В 14 часа поемаме отново нагоре. |
|
 |
| Предприемаме едно авангардно решение - директно нагоре през скалите! Има шанс, в края на деня в най-горната част на планината облачността да се разкъса. Стискаме палци... |
|
|
 |
| Е, таз пък маратонка откъде се взе? Драгомански "халпинисти"? Не съвсем успешен опит за приземяване на Беър Грилс? Никога няма да разберем... |
|
 |
| Надолу се разкриват гледки. Нагоре остават само 200 метра височина, а всичко е в облаци... |
|
 |
| Не губим весело настроение. Валери винаги е готов за някоя "малка скална драма"! Английската театрална школа си казва думата! |
|
 |
| Навлизаме в Пояса на Мрака... |
|
|
 |
| Гледаме нагоре с надежда за чудо, макар, че остават само 150м! |
|
 |
| Дали мъглата не изтънява? Само на 80 метра височина под върха сме! |
|
 |
| И изведнъж... О, чудо! Изкачаме от плътния облачен слой и над нас за броени минути блесва лазурно синьо небе! |
|
 |
| Надолу облаците обливат планината. Единствено нашият връх е огрян от слънцето, като златен остров сред мрачния облачен океан! |
|
|
 |
| Преди самия връх разглеждаме Светилището на бог Сабазий. Плоча с надпис на латински подсказва древността на мястото. |
|
 |
| Две купи" издълбани в скалата са служели за събирането на кръвта от жртвоприношенията! |
|
 |
| Време е за снимка на самия връх! Краси няма търпение да се похвали по телефона за страхотното време! |
|
 |
| Ето ни и нас - от ляво на дясно: By Момчелников, Ива Слънцерадова, Ирина Хамил-Скайуокърова, Краси Скалолюбова и Валери Скалодрамов ;) |
|
|
 |
| Магията продължава... За миг, красивото каменисто било на изток се разкрива пред очите ни, отделено с облачна седловина! |
|
 |
| Ето го и самия Петровски кръст, пазещ легендата за посечен местен чорбаджия. |
|
 |
| Скреж и сняг са сковали камъни и треви... |
|
 |
| Време е да тръгваме. Искаме да се насладим на залеза, който наистина се очертва да е страхотен! |
|
|
 |
| Вървим към слънцето над океан от облаци. Усещането е невероятно! |
|
 |
| Намираме се на магически остров, облян от светлина с цвят на старо злато! |
|
 |
| Ледената бяла постеля придава мистичен вид на всяко храстче! |
|
 |
| Време е отново да влизаме в Царството на Мрака. |
|
|
 |
| Но сме щастливи, защото знаем, че ще се върнем пак. Отново през мъгли, вятър и сняг - към Слънцето! |
|
|
