 |
| Вече по тъмно слизаме на жп гарата в град Земен. Кратко закупуване на провизии и ще поемем в мрака край река Струма. |
|
 |
| След стръмно и продължително изкачване, вече поуморени достигаме подножието на скален венец, в който са разположени много ниши. |
|
 |
| Изкачването на багажа (и дървата за огрев) до нишата става с въже. |
|
 |
| Ние минаваме по таен проход между скалите, който е трудно достъпен! |
|
 |
 |
| Време е за огъня. Той се пали само с флинт, който при триене хвърля искри. Не се ползва хартия. Обикновеното запалване е с листа или брезова кора. |
|
 |
| Настава най-приятната част от вечерта - много истории и смях край огъня и разбира се - специалитети приготвени на място! |
|
 |
| Невероятно е чувството, да заспиваш в скална ниша, чийто отвор е изпълнен със звездно небе! |
|
 |
| Нощта минава по-бързо за някои и по-бавно за други. Утрото настъпва, разкривайки живописни гледки към пролома! |
|
|
 |
| Още със събуждането започваме да снимаме! Чаят и кафето могат малко да почакат. |
|
 |
| Така изглежда единия край на нишата. |
|
 |
| От тук изглежда страшничко, но на място е само забавно и красиво! |
|
 |
| Ето за такива моменти си заслужава приключението!... |
|
|
