 |
| Около 11 часа - изкачваме се към седловината Прозореца между Злия зъб и Орловец. |
|
 |
| От другата страна пред нас се разкрива една от най-ефектните гледки в Рила - Синия улей, в който трябва да се спуснем... |
|
 |
| Отначало е лесно - прагове с удобни хватки, сравнително чисти от камъни. Всички са уж щастливи. Водача твърдо "нье" - може би щото знае какво следва и колко е много. |
|
 |
| Докато в горната част (на снимката) улея има сравнително равномерен наклон, то надолу следват части с малък наклон и отвесни прагове. |
|
 |
 |
| Ей, тука даже изглежда, че им е хубаво на тия хора. Боже, как лъжат снимките!... |
|
|
 |
| Встрани от улея започват да се подават първите "намеци" за истинския му характер. |
|
|
|
|
 |
| От тук надолу ще очакваме първия рапел по отвесен праг. |
|
 |
| Така изглеждаха пасажите за почивка в които трябваше да се бърза максимално, за да не замръкнем. |
|
 |
| Влади слиза в първия отвес. |
|
|
 |
| Момчил подготвя следващия за да не се губи време. |
|
 |
| Нагоре се разгриват сурови гледки! |
|
 |
| Всеки си чака реда. Когато долния се отдалечи от отвеса и застане на безопасно място тръгва и следващия. Място за излишни рискове няма! |
|
 |
| Мария е наред. |
|
|
 |
| Проверка дали всичко е наред за следващия. |
|
|
 |
| Хората под отвеса чакат на безопасно място. |
|
 |
| Виктор "замеря" Момчил с раницата си. В някои случаи, това е най-лесния и удобен вариант. |
|
|
|
|
 |
| Мъглите правят улея почти мистичен! |
|
 |
| Поредния рапел се забави докато Момчил изрине периодично насъбиращите се камъни над отвеса. |
|
|
 |
| И така на сигурно и спокойно първия пое надолу. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Малук, но неудобен за преодоляване праг. Нужна е малко "помощ от приятел". |
|
|
|
|
|
 |
| Това е почти мистичния "Проход на Водопада" и по-точно неговия изход. Стигаш отгоре и няма никаква подходяща възможност за вързване на въже. И тъкмо си се отчаял, когато забелязваш дупка между камъните, която в крайна сметка е тунел, извеждащ под отвеса! |
|
 |
| Продължаваме надолу мокри като кокошки, сред хаоса от камъни и пълзящите мъгли... |
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Валери се спуска на един от редките "почти равни" участъци. |
|
|
|
|
|
|
 |
| Поредния рапел завършвас неудобно наклонена пързалка, тласкаща те към 2-метров праг - естествено също наклонен. Абе всичко от улея е от сърце - да ти е гадно! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Рядък пасаж от трева - отмора за краката и най-вече за водача! |
|
|
|
|
 |
| След дългото, почти безкрайно слизане в дъжд, мъгла и хлъзгави камъни, както и няколко опита да се контузим провалени от екипировката, на която всички благодарим доближаваме Краят. |
|
|
|
 |
| Последните се промъкват през хлъзгавото корито (естествено водещо към скален праг) и излизаме в гората встрани от потока за да се насочим към чакащия ни автобус и хотелските стаи с топла вода и всички удобства! |
|
|
