 |
| Утрото на първия "следпланински" ден ни сварва да прекосяваме Атласките планини с возило. Изкачваме се към Прохода Тичка (2260м) |
|
 |
| Возилото е мощен джип "Тойота Ленд круизър", която ще ни отведе до края на деня до границата с пустинята Сахара. |
|
 |
| Почивката е край сравнително евтини заведения в които похапваме позабравени нещица като чипс и шоколадови вкусотии. Заведението се отличава с тази мароканска графична живопис. |
|
 |
| Ето ни и на Тизи'н Тичка. Тизи'н е проход. Докато правим снимки към нас ловко се примъква този чичка с оферти за дрънкулки. |
|
 |
 |
| Никой не му обърна внимание, защото активно фотощракахме тази панорамка. |
|
 |
| Спускаме се на изток от планините и пейзажа става "по-пустинен". Това е само привидно, защото пустинята е още далеч. |
|
 |
| Тук по Мароко няма много църкви. Даже хич. Джамийки бол, ма това сигурно е поради факта, че на практика всички са мюсюлмани. Ако не сте виждали мароканска джамия - това е. И почти всички изглеждат така. |
|
 |
| Странни камънаци край пътя. |
|
|
 |
| Туй е мароканския Холивуд. Демек Моливуд. Местните му викат Оарзазат, ма то май е заради града. Зад тези двери са минали филми като "Мумията" и "Гладиатор", а в далечното минало в района е сниман емблематичният "Лоурънс Арабски". В града има музей на кино |
|
 |
| Намираме приятно заведение в което хапваме малко по-европейска храна, защото на мароканската засега сме се насладили достатъчно. |
|
 |
| Гледката от заведението е към казбата на Оарзазат. Определението на организатора ни, че там имало "три килима" е малко грубичко, но не е лишено от доза истина. |
|
 |
| Колкото по-към пустинята отиваме, толкова по-"неевропейско" става всичко. |
|
|
 |
| Когато сме извън градовете пейзажите са нещо от сорта. |
|
 |
| В много от по-големите селища има разрушени казби като тази. Казбите са били така да се каже укрепеното жилище, където са живели семейстото и родата на местните владетели. |
|
 |
| От време на време подобни елегантни извивки на планините разнообразяват равнинно-пустинния пейзаж. |
|
 |
| Срещаме вече и първите свободно пасящи камили. |
|
|
 |
| Тази спорна снимка (погребение) я слагам с извинение към хората носещи мъртвеца, но ми се иска да обхвана колкото се може по-различни страни от реалния живот в Мароко. А раждането и смъртта са част от самия живот... |
|
 |
| Поредното селце, малко по-палмясало от другите. |
|
 |
| Тук не е ясно дали Ванката тренира за пясъчна буря или се опитва да се спаси от "екзотичните" аромати, които ни облъхваха от време на време. |
|
 |
| На 30 км от дюните Ерг Чебби спираме за зареждане на вода. Снимам двама малчугани след подкуп от половин пликче дъвчащи бонбони. |
|
|
 |
| Пристигаме на изходния пункт - маък хотел "на брега на пустинята". Камилите вече ни чакат с нетърпение. Водачът ни Али не умира от желание да води кервана нощем. |
|
 |
| За тази цел много експедитивно се мятаме на седлата и потегляме. Тук се вижда пустинника Иваннамед Гърберграшшид. |
|
 |
| Това е паша Гергум Хайдар-рассид. Като истински паша той се е сдобил с камила блондинка. |
|
 |
| Везир Вассум Димитрумглу, прочут с непретенциозния си стомах. P.S. камилата му на връщане изчезна. |
|
|
 |
| Ханъм Мари Германооглу, която набързо се скара на камилата защо се клати като ходи. Камилата не взе отношение по въпроса. |
|
 |
| А това си е бай Омар от Армед. Той само си ходеше. |
|
 |
| Камиларят Али си беше направил сметката без кръчмаря Момчелников. Като ни уведоми, че челниците щели да пречат на камилите, ние засвяткахме със светкавиците на апаратите. |
|
 |
| По късна доба кервана стигна края на Ерг Чебби. Морните бедуини от бугарско (чат пат от бургаско) се насочиха към... |
|
|
 |
| Е, към масата разбира се. Сервиран беше уникален тажин - почти без подправки, което окончателно затвърди подозренията ни, че мароканците дса ни откраднали гювеча от комерсиално-туристически подбуди. |
|
 |
| В 5 часа се събудихме от гръмотевична буря. 6 минути след като стана ясно че идва към нас, групата от легнало положение беше готова за път. Камилите не щяха да тръгват, та поехме пеша. Тук бурята вече стихва и може да се снима. Снимката е на Жоро. |
|
 |
| Бурята е стихнала толкова бързо, колкото и дойде. Вече можем да се качим и да поемем нататък. |
|
 |
| Кратка почивка след екшъна. |
|
|
 |
| Тук камилата изказва колективно мнение за изминалия преход и за условията на труд предложени от работодателя Али. |
|
 |
| Всичко е добре, когато свършва добре. Точно като в приказките, кервана пое по равния ръб на пясъчната дюна към мержелеещия се хоризонт. |
|
 |
| Отвсякъде високи до няколкостотин метра дюни заобикаляха пътешествениците. Ей така - за да ги дразнят. |
|
 |
| Тук таме някой храст се показваше колкото да напомни, че вода няма. Фурми също. ей, като казах фурми и ми се доядоха... |
|
|
 |
| Керванът вървеше ли вървеше, но на практика вървяха само камилите. Ние си клатехме краката. В такт с тях. |
|
 |
| И ако не беше тази и....зица на комерсиализма (забележете електрическия кабел, маркуча за вода и сателитната чиния) щяхме да останем с впечатление, че пустинята продължава напред. |
|
 |
| Истината обаче беше вкусна - в намиращия се след час, час и половина езда хотел ни чакаше страхотна закуска. Като за финал на Втора част става. Мисля, че всички яли закуската ще ме подкрепят. Очаквайте част трета - водопадите Д'Озуд и атрактивния Маракеш! |
|
|
