 |
| Късна доба в Истанбул. Чакаме настаняване в фоайето на 4-зведнен хотел. |
|
 |
| Естествено сърце юнашко не трае в хотела да се мотае. Спретваме си нощна разходка с ядене на люта мусака с дробчета и нощни снимки (тук конкретно - Синята джамия). От гледна точка на лудницата - препоръчваме! |
|
 |
| Ето я и Християнската (въпреки набитите полумесеци отгоре това си остава църква!) гордост - "Света София". Уникално архитектурно творение дори и днес! |
|
 |
| И да си дойдем на думата! Какво е Турция без локуми, баклави и прочие кулинарни изкушения? Отговора е вероятно "нация с по-финни граждани". Но... малко кулинарна поквара не пречи. |
|
 |
 |
| Бате Жоро Бургазкий замислено сравнява грандиозното летище на родния си град с очевидно западащия представител на "гнилия капитализъм" - летището Ататюрк. Мислите му комай са нерадостни... |
|
 |
| Излитаме с още по-долното творение на капитализъмът - "Еърбъс". С комунистическа честност трябва да си признаем, че бъс-ъ бая си го бива. |
|
 |
| Ето и първите Марокански баири. Снег си има като у нас, но тука по-страхлив и бега нагоре къмто 3000 метра! |
|
 |
| И некакси неусетно (с 200км трансфер) се оказахме в "предградията на Атласките планини". Край пътя волно пасяха камили, готови за платена разходка. Ма ние като знаехме колко има да яздим подобни добичета, хич не се вързвахме на офертите! |
|
|
 |
| марийката се опитва да вземе и ножа и хляба на групата. Добре, че за ножа я отрязаха аеролиниите иначе да видиш ти Женско робство сред бербери! |
|
 |
| А ся некой да каже "муле да си на тоя свят". Мароканския ни екип е натоварил раниците на нещастното животно, а ние поемаме на 20-минутна разходка по път, който е неподходящ за кроткото животно. |
|
 |
| И така - първа берберска трапеза. |
|
 |
| Народа нагъва здраво, та му пукат ушите, а Марийката се е хванала за главата, как ще се изхранва тая група по баирите! |
|
|
 |
| След кулинарния погром... |
|
 |
| Ето го и нашето село Армед. Като изключим гърмящото около 4 часа сабахлем "Аллах акбар" (Алах е велик), групата е наспана на 1975мнв и поема по преки пътеки към хижа Тубкал. |
|
 |
| Вода бол, камънак - съвсем! |
|
 |
| Местния водач Абдул (вляво) е кротко момче, пердашещо английски, френски и перфектен испански. |
|
|
 |
| Неустно се нижат метри и джусове от портокал... |
|
 |
| Кви джусове ли? Е тук край пътя тъмнокожи чички режат портокали и ги мачкат за наш вкус и удоволствие! Както каза безсмъртния Суперкитко преди година за джуса в Мароко: "Нема по-добър!". |
|
 |
| Ето го и мезето за довечера - кротка обикаля наоколо и пасе еко-храсталаци. |
|
 |
| За по-претенциозните има козел-блондин. Може да е по-глупав, но не е по-малко вкусен! |
|
|
 |
| Прекрачваме границата на 3000 метра. По традиция при минаването над "Мусала" поляхме вратовете на "новобранците" с ледена вода. На тая жега всички искаха да са новобранци... |
|
 |
| По високите над 3500м части на планината се виждат малки ледени водопади. Горе снега се топи, но ще ходим по сняг - спор няма! |
|
 |
| Ето я и заветната цел - хубава хижа на 3200 пспоред табелите и 50-тина метра по-ниско според GPS-a.Ма тия номера не са сефте, така, че на никой не му пука:) |
|
 |
| Групата е изненадана с марокански вариант на макарони. След големи преговори водачот се спазарява с готвачот за две усмивки и три похвали да не се слагат куп местни подправки на гозбите, че не на всеки му понася пикантерийката. Тук вече всички са доволни. |
|
|
 |
| От миналата година си имаме набелязано място за релаксация. Тази тераска, приятно нагрята от следобедното слънце ни дава чудни гледки! |
|
 |
| И народа го удря на малко следобедно разложение. Ей така, кокото да слегне храната. |
|
 |
| Тез обувки са на едно ирландско "веченесъвсемдевойче", което замалко да ме удуши, дето и казах че е мома англичанка! |
|
 |
| И понеже луната взе да изгрява. И оттам "момчелниковите" ми инстинкти се събудиха... |
|
|
 |
| И подкарах народа на малка разходка над хижата, па барем намажем някоя минута на челници. |
|
 |
| Ей тоз превал, висок 3780м трябва да додрапаме вдругиден, на път към големите върхове Оуанкорим-Тимзгида(4088м) и Раз (4064м). |
|
 |
| Попогледахме малко върхове и се сетихме, че е време пак за ядене. Не че бяхме вече гладни, но да кажем - гонени от любопитство за менюто. |
|
 |
| И ето отново сме на хижата. Вече тотално "хаклиматизирани" от редкия почти хималайски въздух изпълнен с екзотични аромати, някои от които идват в повече на "хевропеецу". |
|
|
 |
| Е тука поета е казал: Ранна утрин в нек'ва хижа. Аз съм сънен ощи мижа. Гле'ам тука некакви туристи. А навънка зима са разлисти! |
|
 |
| Зима няма, ма туристи почти бол. Нагоре са поели към 20 души и още толкова ръмжат над чиниите в столовата. Време е да тръгваме към първенеца на Северна Африка. |
|
 |
| Прехвърляме бумтящата река... |
|
 |
| И поемаме към върха. |
|
|
 |
| Слънцето бърза - ние не. |
|
 |
| Ето ни и на снега. Той е достатъчно мек за да неяма нужда от котки и достатъчно твърд за да не газим в него. Направо по поръчка! |
|
 |
| Вече съвсем доближаваме границата със слънцето. Излизайки на по-открито зърваме първите панорамки. |
|
 |
| 3900 метра. Първите туристи слизат обратно от върха. Дръпваме се да не ни отнесат, че залитат като пияни по трошляка. |
|
|
 |
| Ето - прескачаме и границата на 4000 метра. |
|
 |
| Е, като е за сефте - как няма да има радост! |
|
 |
| Мръсната дружина на 4-хилядниците в района. От ляво на дясно: Тимзгида (4088), Раз (4064), Тубкал вист (4046) и безименния връх над превала Меллул, висок 4015м. |
|
 |
| Марийката на върха - първи (но не последен) четирихилядник! |
|
|
 |
| Ето я и цялата група (от ляво на дясно): Ванката, Васко, Абдул, Момчи, Марийката и Жоро. |
|
 |
| То бива радости бива, ма някои като дигнат над 4000 и не знаят какво правят... |
|
 |
| Малко гледки от върха. |
|
 |
| Още малко гледки... |
|
|
 |
| Те ме на и мене. Едни французи кандисаха да ма снимнат, та и аз да знам, че съм бил таз година тука. |
|
 |
| Няколко часа по-късно с леко уморени физиономии се настаняваме за обяд в хижата. |
|
 |
| Ето и първия кус-кус. Това си е жив тажин с кус-кус. |
|
 |
| 24 май. Убав ден. Празник! |
|
|
 |
| Поемаме към превала Ваган (3780м). |
|
 |
| Скалички над превала. |
|
 |
| Поглед към долината по която сме дошли. |
|
 |
| Е, тука малко драма сме вложили, дето я няма наживо. Ма нали да е интересно... |
|
|
 |
| Докато Ванката и Васко търчат до Тимзгида, ние с Жоро и Марийката по-лежерно и с много снимки се казваме към Раз, дето тука се види. Снимките към върха са малко RAW формат, та по-късно ще ги добавя. |
|
 |
| Завършваме планинската одисея с тази красива панорамка на плъзгащи се уморени слънчови лъчички по Атласките баири!... |
|
|
