 |
| Тръгваме към билото на Малешевска планина. |
|
 |
| Заскрежените склонове правят пейзажа около нас почти мистичен... |
|
 |
| Първенеца на планината - Ильов връх (старото и по-популярно наименование е "Джама"), висок 1803м е лесно достъпен, но трудно откриваем по напълно равното било. |
|
 |
| Спускаме се към седловината разделяща Малешевска от Влахина планина. Контрастите са невероятни! |
|
 |
 |
| Заскрежен бор и... заскрежена крава! |
|
 |
| Назад остава равното било на Малешевска планина. |
|
 |
| ... |
|
 |
| Паметна плоча на загинал от мълния човек. |
|
|
 |
| Кадийца (1924м) ни посреща доста по-сурово от Ильов връх. Вятъра е доста по-силен, мъглата е загребала най-високата част на планинското било. Ние обаче сме щастливи. Митко (най отдясно)предаде специалния sms (с уреда в лявата му ръка) до австралийските си |
|
 |
| Излязохме от мъглата веднага. За да установим, че там долу грее слънце. |
|
 |
| А над нас времето беше типично "кадийско". |
|
 |
| Отклоняваме се от билото за да се спуснем към долината деляща двете планини. |
|
|
 |
| Изпращаме последните слънчеви лъчи с красиви гледки към билото на север по границата. |
|
 |
| Ден втори. След вечер на авангардни песни ириказки на маса до посреднощ се насочваме към красивите Коматински скали. |
|
 |
| Назад остава гледката към местния връх Руен, висок къмто 1500 метра. |
|
 |
| Веднага намираме как да се покачим по възможно най-трудния начин на най-високата точка на скалите. |
|
|
 |
| Гледката отгоре си заслужава усилията. |
|
 |
| "Слона" - едно от най-интересните скални образувания. Няма си официално име, но как по друг начин да го опишеш? |
|
 |
| От острия ръб се разкриват красиви панорами. |
|
 |
| Ето ни на самата "глава" на "Слона". |
|
|
 |
| Време е да потегляме обратно. Разделяме се със (най-сетне) слънчева панорама към връх Кадийца! |
|
|
