 |
| Летище София. Самолетът ни за Истанбул вече е вързан за ръкава и е време да се качваме. |
|
 |
| В Истанбул сме по тъмно. Време за разглеждане ще имаме на връщане. Все пак - две нощни снимки на двете крайности - запазените величествени стени на Константинопол и... |
|
 |
| ... масово строящите се джамии. |
|
 |
| Летище Ататюрк - чистота, ред и спокойствие. Да се чуди човек ние или турците сме за Европа... |
|
 |
 |
| Групата разпуска преди полета за Казабланка. |
|
 |
| До Истанбул бяхме с Боинг 737, а към Казабланка сме с гордостта на европейското самолетостроене - Еърбъс. В случая модел 320. |
|
 |
| Казабланка. Град на крайностите. Новопостроените части рязко контрастират на старите, доказвайки категоричната заявка на Мароко за бъдещето - ТУРИЗЪМ! |
|
 |
| Респектиращата джамия Хасан II (бащата на сегашния крал, починал през 1999г) се намира на самия бряг на Атлантическия океан и е истински шедьовър!... |
|
|
 |
| Пазарът в старата част разби всички наши спомени за пазарите у нас в началните години на прехода. Полицейския пост - въпреки всичко, направо изумителна е спретнатостта на полицаите в Мароко, независимо от това, къде патрулират! Как само да не се сетиш за |
|
 |
| Отпътуваме за планините. Това е много типичен за Мароко транспорт. Също за разлика от нашенско, тук има доста сериозно селско стопанство. |
|
 |
| Също да се чудиш как успяват, при положение, че това е типичната гледка в страната. А най-големия шок е, че страната е само на ВЕЦ-ове!!! |
|
 |
| Типично берберско село от подножието на Атласките планини. Тук жените са направили кооператив, където на съесем сериозни цени могат да се закупят всякакви билкови лечебни мазила и козметика. |
|
|
 |
| Навлизаме в планината. Е, децата по цял свят са еднакви - как да не се бухнеш в реката! |
|
 |
| Селцето Асни. Срели сме за обяд. Да Ви е ясно. Тук се яде тажин или кус-кус (което е тажин с кус-кус). |
|
 |
| Селцето Имлил. Тук товарим багажа на мулета. Мулетарят и готвач Мохамед (отляво на мулето) тръгва с кервана нагоре до махалата Армед, където ще нощуваме, а ние поемаме пеша с домакина ни Омар (от дясно). |
|
 |
| Армед - тесни кълдъръмени улички, железни порти и простичък живот. |
|
|
 |
| Снимаме се пред местната джамия. Все още не се усещаме как ще ни събуди в 4,40ч сутринта с виещото "Аллах- акбар" (Алах е велик). |
|
 |
| Армед - огрян от лъчите на залязващото слънце. Време е да се прибираме в уютната и невероятно чиста берберска къща за гости. |
|
 |
| Да не се изненадате - вечерята е кус-кус. Доста майсторски сготвен от Мохамед, който се оказа много скромно и свестно момче. |
|
 |
| Сутринта ни посреща на път за хижата. При свещенното място Сиди Шамарух се е оформил нещо като подвижен бизнес-център. Фреша от портокали (които са с невероятен аромат!) е 10 дирхама (около 1 евро). поспираме |
|
|
 |
| Нагоре най-типичната гледка се оказват роднините на този симпатяга. |
|
 |
| Хижа Тубкал. 3170 метра височина. Идеална чистота. Баня с топла вода, спокойствие и ред. Отново някакси се сетихме за родните хижи, на които се чува само "това е планина - на планината е така". Мдаааа... |
|
 |
| 11 юни. Това е денят за върха. В 6.00 поемаме към Тубкал - най-високият връх в Северна Африка. Нагоре е истинска процесия от гупи и местни водачи. Нашият водач се казва Мохамед - като готвача ни. Ходи сякаш по въздуха с бавно и невероятно плавно темпо. |
|
 |
| С това темпо бързо излизаме на билото, където GPS-a сочи 3985м. Малко след това пресичаме границата на 4000м и правим последните минути към върха! |
|
|
 |
| Връх Тубкал (4165м). Горе прави - Димо (бер)Беров, Явор Счупискалов, Али Баба (наричан още Ники), Весе (today) и Китко Арабски. Долу прав е малкия Ники (известен вече в цяло Мароко като Ники-бирата)и най-долу - Момчил Слънчогледа. |
|
 |
| Традициите са традиции. Момчил и Китко правят "стойката на победата". |
|
 |
| Спускаме се покрай този връх, на който през 60-те години се е разбил самолет. Останките от самолета и днес са там. Водачът ни разказа, че първия човек който ги намерил бил поляк и си заминал от тук с много пари. |
|
 |
| Ето и останките отблизо... |
|
|
 |
| Утрото на 12 юни ни посреща високо към 3900м. Зад нас се извисява Тубкал. |
|
 |
| На тази седловина вятъра е оформил интересни улеи във фирнования сняг. |
|
 |
| Преминаването между тях е единствения път да изкачим втория си 4-хилядник - Оуанокрим (4079м). В превод името означава "студен връх". |
|
 |
| Ето го и вторият по височина в планината връх - Тимзгида (4089м). Името му означава "джамия" и идва от куполообразната ву форма, напомняща минаре. |
|
|
 |
| Групата е на Тимзгида. От тук се спускаме доволни от трите 4-хилядника към хижата. Предстои ни вълнуващото пътуване към пустинята Сахара! |
|
 |
| Поемаме към пустинята. Пътят минава през Тичка - планински проход през Атласките планини. |
|
 |
| От най-високата част на прохода се разкрива ефектна гледка към планинските долини и околните била. Естествено е пълно с търговци които продават всякакви минерали, кристали и какво ли още не на абсолютно всякакви цени. |
|
 |
| Ето и котата на най-високата част на прохода - 2260м. |
|
|
 |
| Продължаваме спускането надолу към равнините. Пейзажа става все по-лунен. |
|
 |
| Палмите са единствената по-различна като цвят гледка. |
|
 |
| Ето и знаменитата забележителност Аит Бен Хадду! |
|
 |
| Аит Бен Хадду е "казба". Така се наричат укрепените жиллища на местни владетели от преди стотици години, пръснати из цяло Мароко. В тях е живеел целият род на владетеля. Именно това значи "аит" - "родът". Тоест Аит Бен Хадду означава "Родът на Бен Хадду". |
|
|
 |
| И днес има потомци на рода, които живеят в казбата. Заедно с тези щъркели. |
|
 |
| Цяло чудо е как тази маса от кал, пръст, камъни и греди от палми и дъб са оцелели толкова години!... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
