 |
| Синия улей се намира в Алпийския района на Мальовишкия дял на Рила. Той е част от поредицата стръмни и опасни улеи, намиращи се на южните склонове между върховете Елени връх и Ловница. Заради суровия си облик тези улеи са наречени "Злите потоци". |
|
 |
| Трите най-източни улея са най-големи и най-опасни, пореади което са получили свои собствени наименования - Белия, Дяволския и Синия улей. |
|
 |
| Синия улей е най-дълъг от тях. Той започва непосредствено под скалистата седловина Прозореца, намираща се между върховете Орловец и Злия зъб и свършва буквално до шосето над Рилски манастир с денивелация от близо 1300 метра! |
|
 |
| ГРУПАТА.
Подбора на хората не беше случаен. Това бяха опитни планинари с вкус към екстремни маршрути. Разумни, дисциплинирани, позитивни и задружни! |
|
 |
 |
| ПОДГОТОВКАТА... По време на спускането групата щеше да използва непрекъснато разнообразни алпийски техники. За тази цел беше направена предварителна тренировка на която всички се представиха отлично! |
|
 |
| Ето денят дойде! Пътя до БАК ни се видя кратък и неусетно запълзяхме по улея към "Прозореца". |
|
 |
| Кратката почивка беше неизбежна поради страхотните гледки! |
|
 |
| Това е Иглата - един от малкото недостъпни за туристи върхове у нас. |
|
|
 |
| Ето ни и нас - готови за приключението! |
|
 |
| Започваме с няколко стръмни прагчета от по 5-6 метра. |
|
 |
| Един от най-умело придвижващите се участници беше Павлинка (Паф), която с опита от Олимп и Юлийските алпи се чувстваше в свои води! |
|
 |
| С ведро настроение групата спускаше все по-надолу! |
|
|
 |
| Анри е вече "старо куче" и преминава трудните участъци почти "небрежно"! |
|
 |
| Буба е опитала всякакви екстремии през живота си и е имала доста изпитания! Тази , но тази екскурзия е от най-запомнящите се за нея! |
|
|
 |
| Надолу мащабите стават все по-впечатляващи! |
|
|
 |
| Под Иглата виждаме и пригодена за заслон скала, която се ползва от алпинисти... |
|
 |
| Стигаме и до първите рапели... |
|
 |
| Групата чака следващия "рапелист". |
|
 |
| А това е една от най-големите атракции на улея, която наричаме "Прохода на Водопада". Точно на ръба на отвесна скала, където не се вижда възможност за едкипиране и спускане с въжета има малък отвор. |
|
|
 |
| През него се попада в истински подземен тунел между скалите! |
|
 |
| Преминаването не е трудно, а по-скоро забавно. |
|
 |
| Тунела ни отвежда под слабите струи на падащата от отвеса вода. |
|
 |
| Спускането продължава. Вече гоним време. Целта е да преминем максимално повече от трудните пасажи по светло. |
|
|
 |
| Въпреки, че долу вече се вижда гората в най-ниската част, денивелацията която остава си е сериозна! |
|
 |
| А това значи чисто и просто още спускания с въже. И то не един и два!... |
|
 |
| Светлината започва да намалява. |
|
 |
| Ето може би последното спускане по светло. Уж тревист склон, но наклона е сериозен в действителност и има скално прагче накрая. |
|
|
 |
| 1 часа след полунощ! Шосето между Рилския манастир и Кирилова поляна. Почти 12 часовото спускане на Синия улей завършва успешно. Всички са живи, здрави, много уморени и много щастливи! |
|
|
