 |
| Ранна утрин по българско. Групата е свежа като безнитратно зеле и чака да стигне Олимп! |
|
 |
| А разговорите си текат, сякаш народа се знае от поне два месеца! |
|
 |
| Местността Приониа - 1100мнв. Около 16ч. От тук започва прехода към хижа Спилиос агапитос (Любим извор). |
|
 |
| 20 мин. по късно - "check-point". Проверка на групата - дали има изморени, повредени и т.н.;) |
|
 |
 |
| Вечерните мероприятия са пропуснати умишлено. То и тока го гасят в 10ч. Така или иначе - рано сутринта на втория ден поемаме към първенеца на плнаината Олимп - връх Митикас (2918м). |
|
 |
| Времето не е от най-хубавите, но няма да се отказваме! |
|
 |
| Нито да спрем да снимаме... |
|
 |
| Час и половина по-късно терена е коренно променен. Това е пасажа "Како скала" - в превод "лоша стълба". Клекналия младеж е млад американец който се присламчи към нас с наше позволение, макар че беше екипиран като за разходка в парка. |
|
|
 |
| Напрежението по терена доведе до разговори за човешките сили и способности. |
|
 |
| Няма шега, няма измамама - на връх Митикас сме! |
|
 |
| ...И се запяха песни! |
|
 |
| А американския младеж не си беше взел и ядене, та и това му дадохме. Планинарска етика все пак! |
|
|
 |
| Снимка!... |
|
 |
| Калин - абе можеше и малко гледка да има!... |
|
 |
| Ето я гледката бре! Самия Трон на Зевс - нейно величество връх Стефани. По нашенски Стефка. Ама като гледаме отвеса - много люта тая Стефка бре!... |
|
 |
| Ето и още малко гледки към Мегалия казания - демек, "големия казан"! |
|
|
 |
| Народа започна да се изнася от върха по обратния път. защото другия вариант - улея Лоуки макар лесен за преминаване не е никак разумен. Това е поради опастността от падащи камъни от отвесите над улея. |
|
 |
| И така - отново по метода на алпиниста Дупеплъзгов!... |
|
 |
| Въпреки притесненията на част от групата, назад се оказа доста по бързо и по-лесно. |
|
 |
| Изпращаме Митикас!... |
|
|
 |
| след посещението на връх Сколио (2904м) минаваме покрай интересна пропаст, която в момента е покрите със "снежна тапа". |
|
|
 |
| времето започва да се оправя съвсем! |
|
 |
| Към хижата... |
|
|
|
 |
| На другата сутрин докато пием чай пред хижата, гледаме шоуто на две катерички, гонещи се по черните мури. |
|
 |
| А гледката към морето е направо очарователна!... |
|
 |
| Но ни чака Платото на Музите и трябва да потегляме... |
|
|
|
 |
| митикас се е надвесил над пътеката, наречена "кофто" - т.е. "пряк път", "пряка". |
|
|
 |
| Преминаваме снежни улеи... |
|
|
 |
| ...А слънцето отгоре прежуря! |
|
 |
| Това не пречи на младеж делтапланерист весело да кръжи над планината. |
|
 |
| ето ни вече и на Платото на музите. кратка почивка, по време на която зад нас се подава... |
|
 |
| Връх Тоуба и хижа Гьосос Апостолидис (гръцки алпинист починал тук) и най вече... |
|
|
 |
| Тронът на Зевс - връх Стефани (2911м)!!! |
|
 |
| Любопитна коза се чуди какво се готвиме да правим. |
|
 |
| Ами ето какво - строяваме се по-близо един до друг... |
|
 |
| И тръгваме по скалистия улей към Трона! |
|
|
 |
| Вече сме на тесния скалисти гребен на Стефани. Площадката едва побира няколко души. Един по един хората се изкачват нагоре, изчаквайки се. |
|
 |
| Изкачването налага преминаването над 200-метровия отвес (по-малкия - от другата страна са 400 метра!) в тясна цепнатина, вързани за въжето. |
|
 |
| Когато се качиш на Стефани разбираш, че има върхове и върхове. И Стефани е от по-специалната група. От онази, заради която си струва да се опиташ да надмогнеш себе си! |
|
 |
| Ето това беше. Сега предстои спускането в което всеки ще помълчи, попивайки това, което е минало. А след това бавно в главата ще се появят мислите за следващото приключение1 |
|
|
|
|
|
|
|
 |
| На следващия ден, след плаж до обяд, минаваме през пещерата Агиос Георгиос (Свети Георги), където могат да се видят както красиви образувания, така и шеговити закачки с различните им форми... |
|
|
|
|
|
|
|
 |
| Дойранското езеро ни предлага хапване и добра възможност за реклама на Удостоверенията за изкачване на Трона на Зевс. Които в крайна сметка си остават един хубав спомен за приключението!... |
|
|
