ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ    
ЗА НАС    
КОНТАКТИ    
СНИМКИ    
НАЕМ БУСЧЕ - 8+1    
ЕРАЗЪМ+    
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ - БЮРО РАДЕЦКИ ООД
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ - ЕВРОКОМПАС ЕООД
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ
НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ОТ ВАС
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
ПЛАЩАНЕ и БАНКОВИ СМЕТКИ
ЕКИП
ТИХОМИР ДИМИТРОВ
ИЗБРАНО ОТ ЕКСКУРЗИИТЕ
СНИМКИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ
ФИАТ СКУДО
ОПЕЛ ВИВАРО
ПОКАНА за участие в курсове за квалификация
НАКЪДЕ В СЪБОТА И НЕДЕЛЯ
НАКЪДЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ
КУРСОВЕ И ОБУЧЕНИЯ
по планинарство
ВИА-ФЕРАТИ
в България и по света
БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
ПЛАНИНИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
ПЛАНИНИТЕ ПО СВЕТА
ДЕТСКА ПЛАНИНАРИЯ
КАКВИ ПРЕХОДИ
НАУЧНОПОПУЛЯРНИ
ЗИМНАТА ПЛАНИНА
ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ
изкачвания и траверси
ВОДОПАДИ И КАНЬОНИ
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
НОЩНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
ЗА УЧЕНИЦИТЕ
ПЛАНИНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ
ЕКСКУРЗИИ
КАКВИ МАРШРУТИ
КОНГРЕСЕН ТУРИЗЪМ
.
НОВА ГОДИНА
ЕДНОДНЕВНИ
ДВУДНЕВНИ
ТРИДНЕВНИ
3-ти март
26-30 април - Великден
1-ви май
6-ти май - Гергьовден
24-ти май
6-ти септември
22-ри септември
Коледа
Нова година
РИЛА
ПИРИН
РОДОПИ
СТАРА ПЛАНИНА
СРЕДНА ГОРА
ПЛАНИНИТЕ ОКОЛО СОФИЯ
ПЛАНИНИТЕ НА КРАИЩЕТО
ОСОГОВО
БЕЛАСИЦА
СЛАВЯНКА
ОГРАЖДЕН-МАЛЕШЕВСКА- ВЛАХИНА
СТРАНДЖА И САКАР
ВИТОША
ОЛИМП
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
ПРОКЛЕТИЯ (Динарски планини)
ДУРМИТОР (Динарски планини)
КАРПАТИТЕ
АЛБАНИЯ
БОСНА И ХЕРЦОГОВИНА
ГЪРЦИЯ
ГЪРЦИЯ - ПЛАНИНИТЕ НА ОСТРОВИТЕ
КОСОВО
МАКЕДОНИЯ
РУМЪНИЯ
СЛОВЕНИЯ
СЪРБИЯ
ТУРЦИЯ
ЧЕРНА ГОРА
ХЪРВАТСКА
АМЕРИКА
АКОНКАГУА - първенецът на Америка
КУБА - Сиера Маестра (Пико Туркино - 1974) и националните паркове
ПЕРЛИТЕ НА ВЕНЕЦУЕЛА
ПЕРУ
АФРИКА
АТЛАСКИТЕ ПЛАНИНИ
КИЛИМАНЖАРО
СИМИЕМ
МАУНТ КЕНИАН
АЗИЯ
АРАРАТ
ЕРДЖИЕС
ЕВРОПА
ОЛИМП
АЛПИТЕ
КАВКАЗ
ЮЛИЙСКИТЕ АЛПИ
ПИРИНЕИТЕ
КАРПАТИТЕ
ТАТРИТЕ
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ
ОСТРОВ МАДЕЙРА
СИЦИЛИЯ
КОРСИКА
САРДИНИЯ
ИСЛАНДИЯ
РУСИЯ
Възрастова група 1-3 клас
Възрастова група 4-6 клас
ЛЕКИ
ДИНАМИЧНИ
ТРУДНИ
ЕКСТРЕМНИ
ПРЕХОДИ СЪС СНЕГОХОДКИ
ПРЕХОДИ СЪС СКИ – ски туринг
ДИНАМИЧНИ ЗИМНИ ПРЕХОДИ
ТРУДНИ И ЕКСТРЕМНИ
ВСИЧКИ ЗИМНИ
ЕКСТРЕМНИ ПЛАНИНСКИ МАРШРУТИ
БИВАЦИ и ОЦЕЛЯВАНЕ
СКАЛНИ МАРШРУТИ
ЕКСКУРЗИИ в СТРАНАТА
ЕДНОДНЕВНИ
ДВУДНЕВНИ
ТРИДНЕВНИ
ЗА НАЧИНАЕЩИ
ЗА СРЕДНО-НАПРЕДНАЛИ
ЗА НАПРЕДНАЛИ
ЗА ОПИТНИ
Делови пътувания в страната и чужбина
Организация на конференции, семинари, кръгли маси
Обучения



 


26 Септември 2012
ДОЛОМИТИТЕ 2012

25 Септември 2012
КАРПАТИТЕ - МОЛДОВЯНУ и НЕГОЮ 2012

06 Август 2012
ФРЕНСКИТЕ ВОГЕЗИ, БАВАРИЯ И ТИРОЛ

06 Август 2012
ДУРМИТОР 2012

19 Май 2012
КАНАРСКИ ОСТРОВИ 2012






НАЧАЛОновиниЗАГУБЕНИ В АВСТРИЙСКИТЕ АЛПИ - една истинс...


ЗАГУБЕНИ В АВСТРИЙСКИТЕ АЛПИ - една истинска история!



  19 Октомври 2010 г.

ИЗГУБЕНИ В ПЛАНИНАТА

Тази история е една от причините за стартиране на приключенските програми „оцеляване” в „Бюро РАДЕЦКИ”. Именно затова я представяме. Тя е напълно истинска, без никакви украси и драми. Не се е случила с професионални водачи или алпинисти, а обикновени планинари без опит, в подобни ситуации. И все пак е поставила издържливостта и разума на участниците на сериозно изпитание. Често, стоейки на топло у дома си представяме подобни моменти, но когато сме на място и когато трябва да взимаме решения в напревара с времето и обстоятелствата нещата стават доста по-трудни! Това е нещо, от което никой не може да е застрахован на 100%. В такава ситуация могат да попаднат мнозина от нас. Когато споделяме и обсъждаме станалото, без поза, без позицията „аз мога да го направя по-добре от него”, може би ще ни е от полза. И така – историята...

Лятото на 2010 година. Алпите в района на австро-италианската граница. Двама приятели - Филип и Християн, връщайки се от Англия към България решават да изкачат един от популярните в района върхове – Краксентрагер (2999м). Както се шегува Филип – на този връх поне главата ти е над 3000 метра!

Филип е пещерняк от софийски клуб по спелеология, има познания по боравене с алпийска екипировка и е запознат с особеностите на карстовите райони, в какъвто именно се намира върха. Завършил е успешно и един от трите курса за инструктор по спелеология. Много запален планинар, харесващ по-нестандартните маршрути. Екипиран е добре, включително и за нощен преход.

Християн е негов приятел, съща запален по планините. Макар и екипировката му да не е толкова пълна, еднодневния 6-7 часов (в двете посоки) преход не е нещо, което би го затруднило. Макар и да няма осветление за глава, все пак на телефона му има доста силен диод, на който може да разчита за движение по пътека. Проблема на Християн обаче, е неговото коляно. Има леки болки и е малко подуто.

На 16 юли двамата оставят багажа си в палатка в околностите на хижа Туристенраст и поемат към върха с идеята да го изкачат за един ден и да се върнат до палатката. Филип още в началото има твърдо намерение за качване на върха. Евентуалното връщане по тъмно не е нещо, което го притеснява. Първоначалната им уговорка е да вървят заедно нагоре и ако коляното на Християн създава проблеми, той да се върне обратно по маркираната пътека.

До връх Краксентрагер са едва около 4 часа. Маршрута е по маркирана туристическа пътека. В началото тя се изкачва по красива долина, а после се насочва по стръмния западен склон, където заобикаляйки сипей достига съвсем къс (10 метра) пасаж от тип „виа-ферата”, последвам от 15 метров хоризонтален парапет с метално въже. На практика от там се получава едно подсичане на три ветрилообразни скалисти на много места рида, започващи от върха и разположените между тях плитки на тази височина сипейни долини. След третия рид за няколкостотин метра се достига хижа „Европа”. До тук са около 3 часа. От хижата, следвайки третия рид, за около 1 час се излиза на върха.

Тъй като са уморени от пътуването, маршрута не е труден, а прогнозата за времето е хубава, двамата се наспиват, за да са във форма по време на прехода. Взимайки най нужното потеглят. По стръмния склон към първия рид възниква първата неприятност. Улисани в приказки и подлъгани от хубавата пътека, двамата пропускат мястото, където тя тръгва стръмно наляво по склона. Подминаването им коства цели два часа загубено време! Въпреки това те продължават.

Коляното на Християн обаче започва да се обажда. Той често сяда за почивка, което още повече краде от времето. Филип предлага на Християн да се върне, защото той може да се справи и в тъмнината, но Християн отказва. Достигайки първия рид около 16 часа, преминават участъка тип „виа-ферата” и се насочват към втория. Бавното темпо е причината да го достигнат в 18,30ч. До хижата е около час, а нагоре до върха е още толкова. На практика от тук маршрута описва нещо като дъга от около 270 градуса, обратно на часовниковата стрелка. Върха се намира едва на около километър наляво по втория рид и би могъл да се достигне за по-малко от час. Скалистия и немаркиран терен по него е причината пътеката да прави разточителната дъга на юг.

На ръба на втория рид Християн решава, че няма да качва върха и иска двамата да се върнат обратно. Филип му напомня уговорката им и не е съгласен да се върне. Вместо това, му предлага да останат да спят в хижата. На следващия ден ще станат по-рано и ще успеят още привечер да отпътуват за България. Християн обаче не е съгласен на подобен вариант. След кратко словесно спречкване двамата се разделят. Християн поема обратно надолу, а Филип с почти двойно темпо хуква към върха. Тук ще разделим историята в две посоки. Ще опишем какво е станало с единия, а после с другия участник.

ХРИСТИЯН:
След известно време той достига „виа-фератата”. Слизането с подуто коляно е много трудно. Може би затова, когато вижда някаква фигура, приличаща на Филип далеч от него, той решава, че това е обходен, макар по-дълъг вариант и тръгва натам. Вече се стъмва. Почти час му отнема да стигне на мястото, но когато стига там фигурата я няма. Християн се намира на север по първия рид и навлиза в горския пояс. Тук обаче ситуацията се влошава. Появяват се животни, които блокират пътя му напред, ръмжейки. Какви са животните той не знае. Дали са вълци или пастирски кучета няма значение – той не може да продължи! Започва да хвърля камъни в тъмното и да крещи за да ги прогони, но ефект няма – дори става по-зле. Тогава хуква обратно, където си спомня, че е мернал някаква колиба. Вече далеч от животните, единствения ориентир са чановете на кравите пред постройката. Християн е толкова жаден, че се хвърля и пие вода директно от коритото на кравите. Постройката се оказва доста добре обзаведена пастирска колиба (с ламиниран паркет и легло). Очевидно това е неговия голям късмет за деня! По рано е успял да се свърже със свой познат в Англия и да каже само, че е загубен в планината и не знае къде е. Веднага след това батерията на мобилния му телефон свършва! Той ляга и заспива в доста по-добри условия от тези, които предстоят на Филип.

ФИЛИП:
Филип няма никакво време за губене. Двамата с Християн са изразходвали целия си наличен резерв от такова, че и са доста отвъд него. Притиснат от времето той се мобилизира и само след час и половина е на върха! Хапва, записва се в книгата и взима едно доста смело решение – да се спусне докато има някаква дневна светлина направо от върха, по сипеите до пътеката в долината между втория и третия рид. Така би спестил почти цял час от връщането. Опита му в карстовите райони у нас очевидно помага, защото само за половин час той наближава пътеката! Всичко се нарежда добре, но не съвсем!

Тъкмо, когато си мисли, че ще успее с времето, от пътеката се чува нещо като грухтене на животни. Не е изключено да са диви прасета. Макар и рядко да излизат на такава височина, пътеката е едно от малкото места с вода в района - не е изключено животните да са на водопой. Срещата с тях никак не е желателна, затова той тръгва по хоризонтал направо към подножието на втория рид. Плана му явно не стработва, защото „грухтенето” не само не престава, а започва да се приближава! Единствения път, който той вижда в момента е да тръгне нагоре, където е по-скалисто и терена би възпрял нощната му „компания”, Така и става. Но излизайки на билото възниква друг проблем. От изток се задава гръмотевична буря! А именно това е посоката, в която той трябва да върви! Страховития облак е толкова притеснителен, че Филип решава да тръгне нагоре по втория рид, да изкачи отново върха и да се спусне до хижа Европа, където да преспи. Това е около час в посока противоположна на бурята, вместо поне 2 часа в посока на самата буря. Наистина облака може да не тръгне към него, но ако тръгне може да възникне голям проблем!

Ръба е труден за придвижване нощем, появява се и мъгла. На моменти челника му не дава добър контакт и гасне. Филип трябва да го удря за да светне отново. Нагоре достига скали, които са почти непреодолими, а заради малкия обсег на светлината няма възможност за оглждане на подходящи за качване места! Тръгва почти опипом да ги подсича, като целта му е да излезе отново на сипея, по който се е спуснал от върха. Там изкачването ще е по-безопасно. Изкачването обаче не е толкова лесно. Няма време да подбира много. Трудния терен постепенно го извежда по диагонал на още по-опасни скални площадки и стръмни сипейни участъци. Раницата го дърпа назад и той е принуден да я мята на праговете и да се катери след нея за да не падне надолу. В даден момент изпада дори малкото му останала вода! Отиването до нея е безмислено рисково и Филип се примирява с жаждата за през нощта. Едно от хубавите неща все пак е, че гръмотевичната буря явно се разминава. Силите му, обаче са на привършване. Когато се подхлъзва и повлича голям камък, който едва не го бута в отвеса, Филип разбира, че продължаването е безмислено и трябва да спре. Да спре и да нощува някъде на бивак в скалите с наличната му екипировка. Малко по-назад е видял скална ниша, която е подходяща.

Нишата е дълга около 2 метра, дълбока и висока около 1 метър. Частично е преградена от камъни. Първото нещо, което Филип прави е да тръгне да търси вода. Опита му като пещерняк подсказва, че тук не може да става и дума за течаща вода. Той се надява поне на някаква струйка, която да използва за да залъже жаждата. Намира скала с едва стичаща се по нея вода. Скалата е просто мокра и той трябва буквално да я ближе. Резултата е близък до нулата, но все пак е нещо! На връщане към нишата се досеща, за един останал в раницата грейпфрут. Това все пак е някаква храна и течност за през нощта!

Преди удоволствието от грейпфрута трябва да нагласи бивака. Зацепва щеките си вертикално между камъните и нанизва на тях раницата. Уплътнява доколкото може оставащите пролуки с найлонови пликчета и се приготвя за може би най-дългата нощ в живота си. Въпреки лятото студа е голям. Уморен от приключенията през деня, той смуче половината от плода, който в случая е истински дар-божи! Успява да подремва на пресекулки, а призори дори заспива...

Утрото идва. Към 6 часа мъглите се поразсейват. Филип се измъква от убежището си, надрасква на скалата надпис "Тук оцеля Филип Стоянов от България" и поема към долината. Първата му и най-важна цел е пътеката в долината, на която има вода. Животните естествено отдавна са си отишли. Справил се с жаждата, той се спуска надолу ободрен. На мястото на разделянето си с Християн хапва и втората половина от „запаса” и продължава. Когато достига палатката заварва всичко така, както са го оставили с Християн. От приятеля му няма и следа! Взимайки бинокъл от един срещнат пастир той оглежда паркинга край Туристенраст и вижда, че колата е там. За голямо облекчение вижда и познатата фигура на приятеля си, която се качва към него! Радостта от срещата е голяма! Точно както и изненадата от историите на двамата. Благодарение на „обаждането” на Християн, двамата са обявени за издирване от Интерпол! Въпреки всичко историята завършва добре! Надяваме се, че изводите, които ще си направи всеки ще са полезни за в бъдеще. Защото колкото и да предполагаме какво може да се случи, трябва да знаем, че планината винаги може да предложи повече усложнения и трудности!

(Описанието на историята е направено от Момчил Цветанов, по разказа на Филип Стоянов)

всички новини »





www.buro-radetsky.bg © 2019 Всички права запазени. Дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават