 |
| Село Калотинци - войводата обяснява на файтонджията къде трябва да прикара файтончето... |
|
 |
| Четата се готви за тръгване. Кой абичка пълни, кой потури притяга... |
|
 |
| Е, това е - потеглихме! |
|
 |
| Точно под Малък Конски връх си даваме кратка почивка. |
|
 |
 |
| Единствената дилема сред хайдутите от четата беше "ядивно ли се туй дето е минало или не?". |
|
 |
| Стана леко хладно. Байряктар Тошко се обледени. Каза, че знамето още преди час го бил счупил на четири части и грижливо го бил прибрал у джеба! |
|
 |
| Но воеводата се намуси от непригледния вид на четата и я строи за почистване на цървулите! |
|
 |
| Всеки мина през "чистилището"... |
|
|
 |
| И кат падна таз кал, кат олекнаха тез обувки, като хукна тая ми ти чета по баира (надолу)... |
|
 |
| Да ама нанадолното свърши. Пред нас страховито се издигаха шеметните отвеси на първенеца Конски връх. Оставаха почти 1200 метра, ама от морето... |
|
 |
| Поради понеже нямаше как се насочихме нагоре. |
|
 |
| Отзаде се чуйеше недоволно мрънкане за тоз, който е измислил ходенето нагоре. |
|
|
 |
| Зафата мгла и повя лек арктически ветрец... |
|
 |
| Някои даже се пооблякоха. |
|
 |
| Даже на снимката на върха всички бяха с дрехи! |
|
 |
| Но после пак се свалиха якета и народа се зарадва на хладината природна. |
|
|
 |
| А ся накъде?... |
|
 |
| Ето това ни чакаше напред. |
|
 |
| "Обзорността" на някои върхове при техните триангулачни точки беше чак притеснителна. |
|
 |
| И пак се започна обичайния за района терен. |
|
|
 |
| Излязохме от гъстаците на тревиста седловина. |
|
 |
| Четата на авджиите беше издигнала тук палат за чудо и приказ! |
|
 |
| За съжаление хасиенда "Конски връх" не приемаше курортисти баш в тоя сезон. |
|
 |
| След много трънье и храстье най-сетне излязохме на обещаното открито било! |
|
|
 |
| Четата хукна по-бодро напред. |
|
 |
| В края на билото се бе изшилил връх Шилек, щото точно това можеше да прави. Да се шили по баира. |
|
 |
| Четниците наизвадиха всякакво оружийе и започнаха да пуцат по всяка обзорност застанала пред дулото! |
|
 |
| Изпод облаците свенливо се подаде малка част от връх Милевец, където свършваше бугарско. |
|
|
 |
| И пак се започна... |
|
 |
| Касиера на четата бай Китко Китков вече обмисляше да се прекръсти на Храстьо Трънев... |
|
 |
| Ама се смрачи и тъмнината скри всички предложения за новото му име. Та си остана наш Китко. |
|
 |
| Воеводата наизвади модерна ингилизка техника и почна да се прави, че може да борави с нея. След много нъдруване той и тя (воеводата и техниката) отсекоха категорично "те тука е връо!". |
|
|
 |
| Групата се съгласи само за да успокои водача и го изпрати да направи фото за златния албум на групата, понеже все пак бе'ме на връх Златовършец! |
|
 |
| И така - те ни на на връо! Поради очеизбождащия (у тая тъмница) терен, четата позорно реши да се спусне из горите тилилейски надолу към ма'алите на село Докьовци. |
|
 |
| Час по-късно четата чакаше среднощния файтон за Пали лула на транспортната компания "Трън и макя му" ООД |
|
 |
| Файтона не закъсня и всички весело се затъралянкахме към нашио си файтон край Пали лула, която по това време на денонощието едва ли димеше. Ма то и на кой му се пуши след 22 часа? |
|
|
