|
Потегляме - но пасаран, другари! |
|
|
Поглед от скалите на Зелениград и крепостта Земун. |
|
|
От тук не може да се каже, че има точно пътека, но това прави маршрута само по-интересен! |
|
|
Под нас се простираше Знеполието, известно с леко рекордните си ниски температури. За щастие засега нямаше никакви изгледи за студено време. |
|
|
|
Преодоляхме основната височина и излязохме на открито. |
|
|
Ето ни и на върха! |
|
|
На път към скалистият връх Орловец, встрани се разкри гледка към китно сръбско селце! |
|
|
Острия ръб на Орловец му придава малко по-суров вид от останалата част на планината. |
|
|
|
Планински папараци в действие! |
|
|
Билото на Орловец. |
|
|
...И "било каквото било" на Орловец. |
|
|
Малка скала, отделена от склона привлече вниманието ни. |
|
|
|
Вятъра на билото принуди всеки да облече каквото намери - без значение по мярка или не. Както казват - в планината водещите модни тенденции са "топлите"! |
|
|
След кратко похапване потегляме от хижа Руй към село Ломница по прекия нов път. |
|
|
|
|
|
В Ломница времето не бърза заникъде! Старите волги все още стоят, доказвайки какво значи "руска машина"! |
|
|
Ех, спомени от младостта и детството!... |
|
|
Някой надписи са се превърнали в класически лафове, като този! |
|
|
Разбира се посетихме и Трънското ждрело. |
|
|
|
На следващия ден, бодри и отпочинали посетихме скалната църква Света Петка. |
|
|
Втория първенец в програмата беше Големи връх в Ездимирска планина. |
|
|
Най-малката планина в България ни посрещна с топло време и разкошни панорами към Краището!... |
|
|
Още един първенец, още една планина, още едно интересно и непознато място!... |
|
|
|
Красивата ведрица беше навсякъде по маршрута ни! |
|
|
Изоставена постройка на връхната част на планината. |
|
|
Поглед към раззеленилото се в подножието село Ездимирци. То е дало и името на панината. |
|
|
Вървим към Ябланишкото ждрело, когато слабо отровната змия медянка се хвърля паникьосано встрани от пътеката. |
|
|
|
Пред малката пещера (по-точно ниша) Меча дупка, популярна повече като туристически заслон. |
|
|
Навлизаме в ждрелото и групата с интерес преминава по атрактивните дървени мостчета, висящи понякога на 15м над водата. |
|
|
Водата постепенно разтваря и заобля пукнатините в скалите, образувайки т.нар. еврозионни котли. |
|
|
Гледани отгоре, с бушуващата вода в тях, те представляват красива гледка! |
|
|
|
|
Докато едната част от групата палеше огън и приготвяше лакомства, друга, малка, но дива част реши да импровизира "извънредна ситуация" - паднал турист и самоизвличане с алпийски приоми. |
|
|
Първо направихме проба - ако ще мре някой - нека да е водача! |
|
|
|
|
|
Едва след като водача оцеля, пуснахме турист на въжето! |
|
|
Задачата беше да се спусне по отвесните скали до бучащата вода и отново да се изкачи горе, вързан за въжето, без никаква опасност за падане. |
|
|
|
|
В действие влязоха всякакви методи за придвижване по въжето. Така да се каже туриста буквално се бореше със зъби и нокти за живота си! |
|
|
Важното е, че накрая бе достигната заветната цел - мостчето! |
|
|
А народа долу гледаше сеир! |
|
|
Героите също се присъединиха към масовото мероприятие (масово мероприятие = мероприятие на маса). |
|
|
|
Меню: кремвирши с кашкавал на специални двойни шишчета, по стара германска технология! |
|
|
След похапването дружината бавно но славно се докопа до автобуса и пое към последния обект от маршрута. |
|
|
Село Гърло е известно с археологическите си находки. |
|
|
Куполния храм кладенец в село Гърло е уникален мегалитен паметник. Първото което пленява новодошлия е не колосални размери и финни склуптори, а факта, че отвореният купол е надвиснал над посетителите близо 3000 години без грам хоросан. |
|
|
|
Входа на кладенеца. |
|
|
Останки от миналото... |
|
|
|
Стълбището към кладенеца. |
|
|
|
Светльо: да се разберем - тая римска вила беше още от дядо ми! |
|
|
Язовир Красава. |
|
|
Придошлите води ни накараха да поджапаме! |
|
|
Из село Гърло... |
|
|